Карлово, Калофер и Сопот на бунт срещу новите учебници

Карлово, Калофер и Сопот на бунт срещу новите учебници
28.01.2016 / 12:48

Наследници на възрожденски фамилии събират подписка до МО и канят историците да им отидат на гости, за да им разкажат робство или съжителство е имало по тези земи

Гражданите на Карлово, Калофер и Сопот се вдигат на протест срещу промените, залегнали в новите учебни планове.

Наследници на възрожденски фамилии събират подписка, адресирана до Министерството на образованието, и канят историците да им отидат на гости, за да им разкажат робство или съжителство е имало пет века по тези земи.

Преди дни от МОН обявиха новите учебни планове, като по история за 6. клас в графата „очаквани резултати“ е записано, че учениците трябва да „дават примери за съжителството между традициите на християни и мюсюлмани“ по време на османско владичество. Освен това отпадат и голяма част от възрожденските произведения по литература.

„Това не са промени, а опит да се подменят части от българската история, което за мен е недопустимо, това е кощунство“, заяви кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов пред „Фокус“. Според него това, което в момента разбунва духовете, не е единичен изолиран случай, а тенденция от последните години, която е започнала с намаляване на часовете по история и литература.

„Започна с бързичко изучаване за много кратко време на цели периоди в българската история и с подмяната им с информация, свързана със световната история, което не е лошо. Българският народ не е лошо да знае световната история, но най-важното за една нация, за да пребъде, е да знае своята история“, каза Кабаиванов. Той бе категоричен, че ако тези опити за подмяна продължат, нищо няма да може да спре недоволните граждани. И припомни как карловци са преживели няколко години с една провокация – искането да им отнемат част от центъра на Карлово – Куршум джамия.

„Вдигнахме се, цяла България ни подкрепи. Искам да ви кажа, че сега нищо няма да ни спре, ако тези опити за подмяна продължат“, заяви още кметът. Той допълни, че става въпрос за изконни чувства на патриотизъм и историческа справедливост и няма как обществото да ги приеме.

В Калофер започна подписка срещу евентуалната подмяна на исторически понятия в учебника по история, инициативата е жители на Калофер, каза кметът на града Румен Стоянов.

„Ако не е имало робство, щеше ли да има въстание? Как ще възпитаваме децата си от тук нататък?“, попита той по Нова тв. Кметът припомни клането от турския башибозук в Калофер при потушаването на Априлското въстание, което постави на второ място след Баташкото клане.

„Не мога да кажа каква е целта, но явно някой има някаква надежда нещо да се случи. Това обаче едва ли ще стане в нашите градове. Сигурно ще се обединим с Карлово, Сопот и всички българи“, каза още той. По думите му подписката е подкрепена от всички населени места от Подбалканската низина, както и много други части на страната. Стоянов очаква подписката да бъде събрана до седмица, веднага след това, лично ще бъде предадена в МО.

„Мисля, че ще се вразумят, но ако не стане, ще организираме национален протест в София“, добави кметът и допълни, че разчита на силно патриотичния дух на хората от Подбалкана.

Вчера в Калофер протестираха от учителското съсловие.

Родолюбиви българи вече са създали страница във Фейсбук, която е от 4 500 души, коментира за БТА, член на комитет „Родолюбие“. Членове на национални, родолюбиви и патриотични организации ще изкажат своето искане против редакцията в учебниците по история и българска литература на протест на 30 януари, пред паметника на Васил Левски в Карлово.

„И двата термина – и робство, и съжителство, не са верни като термини от академична гледна точка“, заяви директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.

„Роб означава одушевен предмет от юридическа гледна точка“, а такова нещо за българина под османска власт не може да се каже“, обясни професорът и се аргументира: „Българинът е можел да се премества в границите на Османската империя, да ходи на гурбет, да се занимава с бизнес, да богатее, да строи селища като Копривщица и Пангюрище с грамадни триетажни къщи“. Според него най-точната дума, с която може да бъде описан спорният период, е „османско владичество“, тъй като българите не са имали право да участват в държавния живот на империята и да вземат решения, които засягат бизнеса им.

„Думата „робство“ идва от българската публицистика през Възраждането. „Този емоционален термин влиза в учебниците и трайно се набива в главите ни. И хората, които сега си искат турското робство, не осъзнават, че те са прекършени духовно вече“, каза още Димитров.

 

Още снимки от новината

Карлово, Калофер и Сопот на бунт срещу новите учебници

 

Материала е взет от: http://viaranews.com
 
 

Copyright © 2008-2018 Сдружение "Св. Георги Победоносец" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев