ПОЗИЦИЯ НА ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ "

Свети Георги
19.07.2018 / 09:04

Позиция на Гражданско сдружение "Свети Георги Победоносец" - Сливен относно предложение на кмета за даване на съгласие за участие на Община Сливен за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за интеграция на уязвими групи:

Социално-икономическа интеграция на уязвими групи, като пореден опит за приобщаване на ромите към българското общество?

Предложен ни проект за приемане на интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование, финансиран по Българо-Швейцарска програма за сътрудничество, която е насочена за включване на уязвими групи. Този инструмент, въпреки записването на широкото понятие „уязвими групи“ е насочен единствено и само към ромите в страната. Посочено е, че голяма част от тях нямат работа и добри жилища, нямат достъп до социални и здравни услуги, а децата им - до качествено предучилищно и начално образование. Малко ромски деца ходят на училище, което им затваря вратите към пазара на труда и е основна пречка за социалното им приобщаване. Младите ромски жени често са жертва на ранни бракове, не са добре информирани за семейното планиране и здравната профилактика. В проекта са заложени редица дейности, насочени към подпомагане на ромското население за реално присъединяване към обществения живот.

Къде в случая е момента на конфронтацията. Дори не обвинявам тези хора, че са се поставили доброволна в ситуацията на вегетация. Проблемът е в това, че вместо ромите да се интегрират към българското общество, цялата държавна и местна политика е насочена към принизяването на начина на съществуване на българското общество към циганската ценностна система.

Вече нямам представа колко години се източват средства по различни финансови инструменти, носещи гръмките заглавия за интеграцията на ромите. То не бяха декади, петилетки и други подобни. За всички обаче е повече от ясно, че никой няма интерес от тази интеграция. Напротив – много от „Спасителите“ на ромите са превърнали от тази „интеграция“ един стабилен и устойчив бизнес, с който едва ли биха се разделили така лесно. Дори и този факт вече не ме дразни и отвращава толкова много, защото този проблем е изцяло на ромската общност. Тя избира начина си на съществуване - „Дали да яде кабепче за да гласува.... или ще гласува, за да може да си позволи кебапче“. Средствата, които се източват са на частен фонд, който следва да прояви заинтересованост къде, как и за какво се изразходват тези средства. Границата е тънка, но изключително съществена. Далеч съм от мисълта, че тази група, която умишлено се е поставила в условията на сепаратизъм, не е осъзнала тази разлика. Просто нейната народопсихология винаги е била основана на принципа на най-малкото съпротивление. Девизът и е максимум удоволствия, срещу минимум отговорност. И точно поддържането на условията на сепаратизъм е ония удобен и безусловен факт, поддържащ продължаващото опоскване на финансови ресурси, което по подразбиране вече е свързано с нулева резултатност. Към процеса на нулева резултатност следва неминуемо да се противопостави отношение на нулева толерантност.

И пак искам да заявя, че това е право на личен избор на тази етническа група, да съществува по този начин. Различни организации са създадени за да бранят това тяхно право. Но не за това става дума в настоящото изложение. Моето възмущение е насочено към общинската администрация, която доброволно се поставя в ролята си на съучастник в този процес, който няма нищо общо с интеграцията. Не и във формата в която се опитва да ни бъде наложена през последните повече от 20 години. Общината ще бъде лицето Бенефициент по този проект, който с оглед на дългогодишната практика, се очертава като „мъртво заченат“. Защо не се прави опит да бъде променена системата, за да бъдат постигнати заложените от проектите резултати е въпрос на друга разработка. Докато не започне да се заплаща за постигнати резултати, което да доведе до коренна промяна на провеждане на мероприятията по тези проекти и извършването на качествен и интензивен контрол върху изпълнението им, тези механизми ще се ползват като средства, осигуряващи сигурен доход на конвенционални партньорски организации, назначаващи удобни изпълнители, след провеждане на „безпристрастни“ конкурси. Зад целия параван наречен проект за ромска интеграция, ще продължава да стои частно правния интерес на определена група хора. За всеки който ще каже, „Какво толкова? Това не са наши пари?. Ако сега не ги вземем, значи ще ги изпуснем?!?“ ще му отговоря по следния начин: Няма значение чий са тези пари. Важното е, че се предоставят с определена цел и начина по който се подхожда към тях е неправилен спрямо поставените цели. Залагане на големи очаквания, към скромни възможности и нищожен контрол. Това е идеалната хранителна среда за злоупотреба. Неприемането на такъв проект ще даде ясни сигнали към финансиращия орган, че нещо в системата е сгрешено. Не може постоянно да повтаряш едни и същи грешки (в случая в процеса по интеграцията на ромите) и всеки път да очакваш различни резултати? Нещо трябва да се промени. Трябва да се променят условиято, правилата, изпълнителите.

Защото в този бизнес проект за интегриране на ромите, ангажиращ не малък управленски ресурс, работата по осигуряване на добри условия за труд и живот на българското население се размиват като захар във вода, защото за защита на интересите на българите още никой не е създал нарочни организации, а е пословична българската неспособност да се обединява в национално значими каузи.

Дали има смисъл от тези проекти, във формата в който съществуват повече от 20 години???

 
 

Copyright © 2008-2018 Сдружение "Св. Георги Победоносец" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев