ВЯРА И ПАМЕТ!

Доц. д-р Владимир Демирев
26.11.2018 / 14:15

ТОПОСЪТ СВ. ГЕОРГИ В ГРАДСКАТА ПАМЕТ НА СЛИВЕН- изгубен в миналото или с шанс в настоящето

Доц. д-р Владимир Демирев

ТОПОСЪТ

Върху източния склон на висок стръмен хълм Бармука, (фиг. 1) почти по средата му, се намира известната на Сливенци местност Свети Георги. Другото наименование, с което се обозначава местността в местното знание е Манастира, Манастирчето. С такова наименование беше и съществувалия някога ресторант-Манастирчето. В началото на двадесети век тук е изградена църква. (фиг. 2)Тук допреди три години имаше останки от високи зидове (северен и южен) от църква с чешма под южния зид, считана за аязма.(фиг.3) До нея личаха и още личат зидове от стари постройки. Освен това тук някога имаше целоседмична детска градина, както и детски лагер. От подножието на хълма към местността имаше изградени пешеходни алеи достигащи до нея.

Църквата е разрушена, както и всичко останало от цигани, живеещи под Бармука, след 1990 година, както и ресторанта. Престолът с имената на ктиторите на черквата се съхранява в Регионален исторически музей.

Това място е едно от любимите за разходки на гражданите от Сливен преди опустошаването му, както и посещения, свързани с вяра в лечебността на водата на аязмото.

Както е видно от стари снимки от 1900 г. Сливенци на излет на аязмата Св. Георги (фиг. 4), снимка на членове на запасно подофицерско дружество „Хаджи Димитър” в местността Св. Георгевата аязма край Сливен, 15 юни, 1929 г. (фиг. 5) и от 1934 г. (фиг. 6) трудови войски пред аязмата Св. Георги. Такива посещения са част от живота и паметта на хората от Сливен.

Това е един от важните обекти в сакралната топография на града.

 

ИЗВОРИ И ПУБЛИКАЦИИ

Г. Ст. Раковски: „Баир же, що се държи от Сливена към север, казва се Бърмук; посреде му има един източник осветена вода и народ ходи там в ден св. Георгия.” (Раковски 1984, 66)

Вл. и Кар. Шорпил: „До западний край на в. Бармукъ, на северозападъ отъ Сливенъ, в местностъта наречена „манастиръ”, се намиратъ засипани остатки на една черквица и килия. До това място има извор. Запазило се е предание, че тукъ дохождали на поклонение селените отъ близкото бивше село Асенювица, къмъ което до днесъ личи една пътека от манастирътъ. Поменатото село, казват, че е било съборено въ Кърджалийските времена”.

(Шкорпил, Вл. и Кар. 1885 )

Шкорпил: „На 23-ий Априлий въ денътъ на Св. Георги, народътъ ходи на поклонение при единъ изворъ на върхъ Бармукъ, на север до Сливенъ.”(Шкорпил 1886 14)

С. Табаков: „Насред Бармука, над самия град, е аязмата „Св. Георги”, чествувана на Гергьовден, 23 април. Тук са личели развалини на черква или параклис и вероятно тая аязма ще е била такава на друг сливенски манастир, днес със съвсем затрити основи и закрито име. Той ще се е намирал под нея, при склоновете на Бармук, и възможно е, че посочваните следи на някаква си черква при старите тук еврейски гробища, около Пашовото девическо училище, да съвпадат в основите на тоя неизвестен манастир. Споменът от него е тъй забравен, че даже не се знае и същинското име на посочваната черква. Едни я наричат „Св. Анастасия”, други- „Св. Атанас”. По-скоро първото, откъдето и чествуването на аязмата й в ден, близък на Възкресение-Гергьовден.” (Табаков 1986: 148)

Г. Гюлмязов: „ В масива Бармука. До нея (църквата) се отива от върха Бармук, следвайки билото в посока северозапад и е на малка равнина, на склона между фабриката на Андонов и тепавицата на Къневи” (Бънов 1995: 65)

В местното знание битува информация, че на това място е имало манастир.

 

АЯЗМИТЕ

В поречието на Манастирска река се намира голям манастир,(Радева 2006: 137-147) следи от който съществуват и сега, където, според предание, е ставал голям събор на “Св. Констатин и Елена”(Раковски 1984:67) При извършване на археологически разкопки е открит зидан водопровод, минаващ под северната стена към вътрешността на манастира. Предвид предание, че в района е имало аязма, е допустимо този водопровод да е изведен от него. В записките на Гюлмязов се посочва, че до църквата и помещенията до нея има резервоар за аязмата, водата на която са отведени от някогашния голям извор на север от църквата на разстояние 20-25 м. северозападно.(Гюлмязов 1948: 65) (Фиг.7)

Събор с всички елементи на култов празник и досега става на Тодоровата аязма по поречието на Манастирска река на Тодоровден, където е имало черква.(вж. Раковски 1984: 67; Шкорпил 1886: 9; Гюлмязов 1948: 61; Бънов 1995: 64) Напоследък, по инициатива на местен свещеник и със спомоществователство на сливенски граждани се издигна църковен храм с патрон „Св. Теодор Тирон” (фиг. 8)

Надолу, по Селищка река, в покрайнините на града, днес функционира параклис “Св. Ана”. По информация на В. Дечев /известен сливенски краевед/ в близост до него някога също е имало аязма, която самият той е посещавал, но не си спомня денят /празника/, в който се е ходело. Пак по негова информация на аязмата е имало оставени цветя и подаръци. Същата информация потвърждава и сливенеца Ив. Кованджиев, който разказа и предание, съотнасящо се с построяването на параклиса: На Ана Гендоташева – съпруга на Гендо Ташев – фабрикант, й се присънило, че Св. Ана й помага в живота. Аязмата е съществувала – казвала се е Св. Ана. Ана Гендоташева решава да стане инициатор да построи параклис. Откупила 1700 м2 и заедно със Стефанови – фабриканти, са дали пари за построяването му.

Върху снимка, съхранявана във фонда на Исторически музей – Сливен (СлИМни-8548) е налице изображение на група ученици пред чешма, върху чийто фронтон личи надпис с черковнославянски букви: “С. Прав. Анна”. Под него е закачена икона на Св. Богородица. От обяснителния текст на гърба на снимката става ясно, че е правена на 21.ІХ.1929 г. “пред МОНАСТИРЯ Св. АННА”.(Демирев 2004: 383)

В протоколна книга на Сливенски градски общински съвет за 1928 г.(ОДА ф 46, оп. 3, а.е.2, л. 36, 64) в протоколи № 5 и 10 от заседания са посочени решения за утвърждаване на настоятелство на аязма Св. Ана. Явно в посочената местност е съществувала и функционирала аязма, обвързана с празника Св. Ана, което означава, че на този ден са идвали масово Сливенци. (Фиг. 9)

Над тази река, върху склона на Бармука, се намира топосът Св. Георги, където по предание също е имало манастир и събор на Гергьовден.

В южното подножие на това възвишение в квартал Кумлук, до аязма Св. Троица, според знание на стари хора, цитирано от С. Табаков, е имало храм или манастир от времето на българското царство.(Табаков 1986: 149)

На юг в м. Кешишликя и до днес функционира аязма, чийто празник е на Кръстовден. Наименованието й е Кръстовото. Там почти без прекъсване се е съхранила и възпроизвеждала традицията за посещение и извършване на обредни действия с водата- миене, пиене, оставяне на подарък и “нишан”. Преданието говори, че в района е имало манастир, чиито 300 монаси са избити от турците.(вж. Шкорпил 1886: 36; Табаков 1986: 153) С оглед наличието на динамично знание за това място не е без основание предположението, че то е имало определено място в местния празничен календар, вероятно чрез голям събор на Кръстовден.(вж. Бънов 1995: 64) Сега районът около аязмата е обновен по проект. (фиг. 10)

Трябва да се подчертае, че категорично се налага моделът на връзката на множество аязми с манастирите от Малка Света гора в Сливенската планина. Това поражда и предположението, че построяването на тези манастири се е осъществявало до аязмите в Сливенската планина, което определя и нейният сакрален характер.(Демирев 2004: 379-390) В същия контекст стоят и лечебните извори в м. Карандила-Махмуд бунар, Кушбунар, аязмата Св. Петка край с. Сотиря, изворът под Атаната, където е имало параклис „Св. Илия”(Демирев 2014: 46-48)

Така се гради семантичното тъждество аязма –манастир, изразяващо се в наричането на аязмата “Монастир”.( Демирев 2004: 383)

 

ТОПОСЪТ СВ. ГЕОРГИ ДНЕС

От изложеното дотук е видно, че по течението на Манастирска река са налице поредица аязми, около които има следи върху терена, както и съхранена информация в местното знание, за съществували християнски храмове-манастири, черкви, параклиси. Място в този своеобразен комплекс има и топосът Св. Георги.

По инициатива на местно сдружение „Св. Георги Победоносец” през последните години започна работа по възстановяването на черквата, събора и социализирането на мястото. През 2015 г. се организира събор на Гергьовден, като важен елемент беше полагането на курбан до останките на черквата и чешмата- аязма. Неочаквано се събраха множество граждани, участваха във фолклорните празненства. Вече поредна година съборът е възстановен и интересът към мястото се завръща.

Междувременно започна възстановяването на църквата. При изкопни работи за заздравяване на основите не се откри ранен средновековен зид. Но е необходимо да се извършат сондажни проучвания в района, особено спрямо прилежащите постройки, от които има видни следи.

При строителни работи около възстановяването на църквата се откри водопровод от интернитови тръби, който минава под притвора на някогашната църква и захранва чешмата-аязма. Тръбите са били смачкани и са подменени с нови. По новия проект на църквата притвора е включен в кораба, а пред входа е изградена камбанария. При разчистване на земления скат северно от църквата се открива вход на зидан тунел. (фиг.11) Оказа се, че тръбопровода влиза в този тунел. Видно е, че този водопровод е късен, както и изграждането на тунела- зидовете са от плочести камъни, споени с циментов разтвор. Таванът e изграден от големи плочи, стъпили върху страничните зидове. (фиг. 12) Височината на входа е 150 см. и ширина 80 см.

След входа тунелът продължава навътре на около 10 м. на север, под ската на склона, и е извит в дъга на запад и достига до уширение в скала. В скалата е изсечено съоръжение с идеална кръгла форма с размери диам. 30 см., дълбочина 40 см. (фиг. 13) и от него излизат, изсечени в скалата улеи на север с дължина 27 см. и южен с дължина 17 см. за втичане в кладенеца на водата и изтичането й към на водопровода. (фиг.14) Над северния улей се очертава голяма скална камера (малка пещера) по тавана и стените на която се стича вода. (фиг. 15) Тази вода пълни и кладенчето и захранва чешмата- аязма.

Видно е, че чрез изграждането на тунела, се цели осигуряване на достъп до това кладенче и скалната камера-майка на аязмата. Достигането до майката-аязма вероятно е свързано с извършване на определени обредни действия, относно вярата в лечебността на водата.

На посочената снимка (фиг.4) е записано, че на нея е документиран „Излет на Светигьоргевата аязма-1900 г.”. Зад излетниците добре се виждат зидове, (суха зидария) явно от чешмата на аязмата. Но в далечината, в заден план, се вижда седловината между големия връх Бармука и малкото връхче. Това означава, че мястото, документирано на тази снимка е нагоре и не съвпада с мястото, където е тунела на църквата. Мястото на тунела е в ниското до самата църква. При извършването на няколко обхода в гъстата гора и храсти не бяха намерени останки от такива зидове.

От всичко казано дотук може да се изведат следните изводи:

1. Топосът „Св. Георги” има своя структура и динамика във времето.

2. Той е част от утвърдената конфигурация на свещени места по Манастирска река в западния дял на Сливенската планина и участва в сакрализацията на пространството й.

3. Утвърждава моделът на култов комплекс: аязма-храм

4. Независимо, че в местното знание не битува вярване за типа лечебност на водата на аязмата, или засега не е регистрирано такова вярване, е налице достатъчно информация за посещения с поклонически характер.

5. Независимо от времето на изграждане новооткритата конфигурация на тунел, отвеждащ към нарочно изсечено в скала съоръжение и скална камера (пещера), откъдето се захранва аязмата, е съществена част от култовия комплекс. Дори късното изграждане на тунел към майката на аязмата е достатъчно показателно за важността му с оглед осигуряване на достъп. И вероятно е свързано с извършване на обредни действия в миналото, които досега не са регистрирани, както и с наследени древни представи за свещеност. Макар като твърде хипотетична аналогия и твърде условно тази конфигурация напомня за идеята храм-кладенец, материализирана край с. Гърло, Пернишко.

6. Съхранена е памет за провеждане на събор на Гергьовден с всички белези на култов празник.

7. Налице са достатъчно основания да се твърди, че топосът Св. Георги има своята жизненост в паметта на Сливенци и е с определена функция в сакралното пространство на Сливенската планина и Сливен. Дори и поставеният напоследък от местни бизнесмени голям кръст на върха на Бармука, независимо от техните подбуди, в някаква степен се съотнася със сакралния характер на топоса Св. Георги. (фиг. 16)

8. А провежданият напоследък събор на Гергьовден тук е наследник на някогашния събор, за който споменават Раковски, Шкорпил, Табаков и е в съответствие със запазеното знание в паметта на Сливенци и потребностите им от общуването със свещени места. Това е ясен белег за възсъздаването жизнеността на този топос с шанс в бъдещето на Сливенци.

 

Опит за биография на мястото.

 

ЛИТЕРАТУРА

1. Бънов. П. Крепости, църкви и манастири в Сливенско по записките на г. Гюлмязов. ИМЮИБ т. 18 1995

2. Гюлмязов. Г. Пътни бележки из далечното минало на Сливен и околността му. Крепости, църкви, манастири, стари пътища, селищни могили, тракийски могили, пещери. (ръкопис)

3. Демирев. Вл. Сливенската планина, етнокултурното пространство и фолклорната история. Исторически преглед, кн.5-6, 2004

4. Демирев. Вл. Местно знание и сакрална топография в Сливенско 2014

5. Раковски. Г.С. Съчинения т. 3 1984 С.

6. Табаков. С. Опит за история на град Сливен, т. 2 1986. С.

7. Шкорпил. Вл. и Кар. Някои бележки върху археологическите изследования в Тракия, 1885. Пловдив

8. Шкорпил. Спомен на Сливен и манастирите му. Исторически бележки. 1886. Сливен

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Сдружение "Св. Георги Победоносец" - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев